I. Увод
Напрежението в международните отношения във връзка със ситуацията около Украйна и в Черноморския регион се запазва и разраства. С всеки изминат ден обстановката се нажежава. Опасността от избухване пожара на войната е съвсем реална. Водещи международници, анализатори и мозъчни центрове смятат, че никога, след годините на студената война, светът не е бил толкова близо до въоръжен конфликт с непредвидими последици. Опасенията и прогнозите не са безпочвени, защото всъщност става дума за сблъсък на геополитически и геостратегически интереси на две велики сили - САЩ и Руската федерация. Русия предостави на САЩ и на НАТО свои проекти за споразумения с които поиска писмени гаранции за своята безопасност. Три от най-важните руски искания бяха отхвърлени и макар дипломатическите усилия да продължават, неизвестностите остават. Руската федерация призна самообявилите се за независими Донецка и Луганска народна република и сключи с тях договори за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Тя пое ангажимент да гарантира и поддържа мира в двете републики. Тези актове на Руската федерация нагнетиха допълнително напрежение в международните отношения. Близките месеци ще са решаващи за съдбата на световния мир. Неговото запазване и деескалацията на напрежението е общо дело на великите сили и на всички други страни, включително и на България.
Тази ескалация на напрежението се случва в условията на кардиналната промяна на световния ред установен след рухването на Берлинската стена. Събитията около Украйна са следствие на тази промяна, която се характеризира с преминаване от еднополюсен към многополюсен свят, с битка за преразпределение на сферите на влияние и за световно господство.
Светът се променя. Променят се хората и техните разбирания и желания да живеят в мирен и сигурен свят.
България. като флангова държава на ЕС и НАТО, може да се окаже в позицията на прифронтова държава, чиято Система за национална сигурност да бъде  поставена на тежко изпитание. Връщането към позабравената от годините на студената война „политика от позицията на силата“ повишава рисковете за нашата отбрана и сигурност. При военен конфликт в региона, България ще  разчита на  колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС, но, както е предвидено в чл.3 на Вашингтонския договор, ще трябва да се погрижи за укрепване и на собствените въоръжени сили и отбранителни способности.
И както често се получава, една беда не идва сама. Връхлетя ни с всички сили криза в енергетиката. Цените на електроенергия хвръкнаха във въздуха. Застрашени са устойчивостта на икономиката и жизнения стандарт на българските граждани, особено на намиращите се под и около линията на бедност. Очаквано ни заля петата вълна на Ковид-епидемията. Наслагват се криза върху кризи в образованието, здравеопазването и особено в демографията, която взема размери на катастрофа.
Принудени сме да живеем в обстановка на несигурност. Справянето с кризите и със заплахите произтичащи от динамичната и бързо променяща се среда за сигурност правят неизбежни срочните мерки за промяна на Системата за национална сигурност, особено на нейното стратегическо ръководство в условията на извънредно положение.
На тази проблематика е посветена и настоящата „Визия за развитие, функциониране и управление на Системата за  националната сигурност“. В нея  се прави  анализ на състоянието  на Системата за национална сигурност и на тази основа се открояват опорните точки на  стратегическо ръководство и управление на дейностите по изграждането на адекватни на предизвикателствата на времето способности на Националния сектор за сигурност и отбрана.
Тя се фокусира върху мерките, които трябва да предприеме Правителството, в координация с другите власти и с президентската институция, по отношение на развитието и стратегическото ръководство на Системата за национална сигурност. В нея не се предлагат мерки отнасящи се до отделните подсистеми на общата система за национална сигурност. Такива се съдържат в Коалиционното споразумение и в програмите на структурите и органите от сектора за сигурност и отбрана.
Стратегическата цел на Визията е, на основата на задълбочено изследване на геополитическата и вътрешната среда за сигурност, да се очертае парадигмата за осъществяване на промяната в организацията, архиктетурата и функционирането на Системата за национална сигурност, да се разработят инструментариума и технологията на тази промяна като се създадат работещ механизъм за вземане на решения и научен модел за осъществяване на стратегическото ръководство на националната сигурност.
Крайната цел на Визията е изграждане на сигурна и просперираща България.

II. Състояние и проблеми на Системата за национална сигурност и на нейното стратегическо ръководство
Президентът, държавните власти и експертната общност разполагат с достатъчно факти и свидетелства, трупани през годините, за да подкрепят констатацията, че Системата за национална сигурност е бременна с проблеми от законодателен, управленски, организационен, функционален и ресурсен характер. Те са на дневен ред и чакат своето решение.

II.1. По изграждане на новата система за сигурност
Още в първите месеци след десетоноемврииската промяна  през 1989 г., се пристъпи към демонтаж на системата за национална сигурност на тоталитарната държава и към изграждане на нова такава, адекватна на демократичната държава. Положиха се усилия и се направи не малко за изготвяне на доктриналната и нормативна база, за идентифициране на органите и институциите от сектора за сигурност и отбрана, за решаване на въпросите на взаимодействието между тях и за преобразования и реформи във въоръжените сили и специалните служби.
Предприетите реформи и трансформации обаче се осъществяваха най-често под външен натиск, без наличието и прилагането на единен подход, методология и план за действие.
Най-същественото и определящото, което сложи траен отпечатък върху състоянието на националната сигурност през целия период на прехода, беше политизирането и аматьорството на политическата класа при демонтажа на тоталитарната система за национална сигурност и свързаните с този процес разграждане на силовия сектор на държавата и на нейната Система за национална сигурност. Планираха се и се осъществяваха какви ли не реформи, приемаха се най- различни програми и планове но като изключим армията, в крайна сметка всичко се свеждаше до ликвидация, преобразования, преподчинявания на структури и съкращения на личен състав, което доведе до обезкървяване на сектора за сигурност.
Резултатът е болезнен и видим - блокиране на работата във важни компоненти и елементи на националната сигурност, ниска ефективност и  демотивация на служителите.
Ето два показателни примера в потвърждение на горната констатация.
Мощната някога  „Гражданска отбрана“, която изпълняваше изключително важни задачи при кризи, природни бедствия като земетресения, наводнения, пожари, промишлени аварии и се грижеше за защита на гражданите при всякакви други извънредни ситуации, за 10 години - от 1991  до 2010 година, претърпя седем трансформации и преобразования в резултат на които се обезличи и смали до  дирекция в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в състава на МВР. Сега тя има скромни възможности и потенциал  да играе определената й роля в Системата за защита при кризи, бедствия и извънредни ситуации.
И другия пример. Реформите на разузнавателните служби започнаха през 1990 г. Двадесет и пет години те се движеха на автопилот, без законова уредба на тяхната дейност. Чак през 2015 г. се приеха  устройствените закони на ДА „Разузнаване“ и на Служба „Военно разузнаване“.
У нас много се пише и говори за първостепенното значение на сигурността на държавата  и гражданите, но недостатъчно се направи през годините в научен и практико-приложен план за да живеем в общество, неподатливо на външни и вътрешни рискове и заплахи.
Вече толкова години след промяната, все още нямаме „легално“ определение на понятието „Система за национална сигурност“. Петата глава на Актуализираната стратегия за национална сигурност е озаглавена „Система за национална сигурност“. Но  нито в нея, нито в който и да е  закон е казано що е това „Системата за национална сигурност“.  Ние говорим за нещо без да сме казали какво е то и твърдим, че го изпълняваме. Това е парадокс. Нещо повече. Няма законова регламентация на такива същностни характеристики на Системата за национална сигурност каквито са нейната архитектурата, подсистемите, елементите и компонентите, органите за управление, вътрешните и външните връзки, координация  и взаимодействие. Повече от 30 години след промяната, белите полета на Системата си остават все така не запълнени. По тази причина редица експерти се придържат към мнението, че България няма действаща Система за национална сигурност.
По силата на различни закони и подзаконови актове, у нас има „букет“ от системи свързани с националната сигурност. Не вярвам да се намери държавен служител, учен или експерт, който да знае колко са системите в областта на националната сигурност. Да не говорим за тяхната подредба по рангове и в йерархично отношение. Хаусът е пълен. Срещат се и някои „неща“ наречени системи, които са в дисонанс със системния подход и по никакъв начин не могат да отговорят на изискванията и критериите за „система“. Няма да е преувеличено, ако се каже, че състоянието на нормативната уредба  в областта на сигурността може да се сравни с  истинска джунгла.
Изграждането и развитието на Системата за национална сигурност през годините на прехода се спъваше от редица проблеми от обективни и субективни характер, които затормозяваха нейното ефективно функциониране:
1. Години наред най-острите проблеми на отбраната и сигурността се замитаха от управляващите. На тях се гледаше като на горещ картоф, който се оставаше в наследство на бъдещите управляващи. Тази вредна практика продължи твърде дълго време и доведе до наслагване на проблемите в армията, органите на МВР и специалните служби. И сега, притиснати от реалните рискове и заплахи, се търси вълшебната пръчка за справяне с предизвикателствата.
2. В ръководството и управлението на националната сигурност през годините на прехода се проявяваше едностранчивост. На сектора за сигурност се гледаше като та механичен сбор от структури и органи, а не като на система със субекти, работни процеси  и обекти за въздействие.  Днешните управляващи наследиха една Система с твърде много  „бели полета“ по отношение на изграждането и функционирането на общата система за национална сигурност и на нейните подсистеми, на дейностите в областта на секторните политики и най–вече в осъществяването на стратегическото ръководство но сектора за сигурност и отбрана. За запълване на тези полета в областта на  отбраната и сигурността ще се наложи да се осъществят сериозни преобразования.
3. Стана традиция да не се довеждат до край полезни за националната сигурност идеи. Тази слабост пряко кореспондира с възможността да се вземат информирани решения. Повече от година и три месеца след изтичане на удължения срок за изготвяне на обобщения доклад (10. 11. 2020 г.) от двата прегледа - Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност и Стратегическия преглед на отбраната, по вина на предишните управляващи, такъв все още няма. Може да се каже, че на практика прегледът на Системата за защита на националната сигурност, който започна на 18 януари 2019 г., все още не е завършил, но вече тъне в забвението. Без наличие на крайния документ, който да съдържа анализ и оценка на постигнатото, да разкрива неудачите в работата, причините за тях и насоките на бъдещата дейност, няма никаква полза от провеждането на такива стратегически прегледи.
4. В изграждането и ръководството на Системата за националната сигурност отсъства системния и комплексен подход. Това пролича и при обсъждането на преговорните глави по Коалиционното споразумение. В него  има две приложения, които касаят основните подсистеми на общата система - вътрешната сигурност и отбраната на страната. (№ 10 „Вътрешна сигурност и № 15 „Отбрана “). Сами по себе си тези теми съдържат полезни и целесъобразни идеи и политики за тяхното реализиране. Но липсата на цели и мерки за развитие и усъвършенстване на Системата за национална сигурност, която е основополагаща, тъй като се явява обща рамка на всички дейности в тази област, е сериозен пропуск на преговорните екипи на четирите политически сили. Този пропуск е поправим и получената празнота може да се запълни чрез обогатяване на Управленската и Законодателната програми на Правителството. Такава е и една от целите на този документ.
5. Трудно постижим през годините беше консенсусът сред политическите сили и в обществото по въпросите на националната сигурност. И днес в дисонанс с нуждата от национално отговорната позиция, има политици и политически сили, които се опитват да използват създалата се ситуация за реванш, като потикват определени браншове и слоеве от народа към протести с цел повишаване градуса на вътрешно-политическото напрежение.
6. Традиционно сектора за сигурност оставаше недофинансиран. Ситуацията налага да се увеличат средствата, които се заделят от БВП за отбрана и сигурност. И това е предвидено в Проектобюджета за 2022 г. Разходите по КПФ по функция „Отбрана и сигурност“ ще възлязат на 6531 милиона лева, което е 4,6% от БВП, но като процент е по-малко от 2021 г. И тази година ще има структури на силовия сектор недоволни от отпуснатите им средства за модернизация,  превъоръжаване и закупуване на нова съвременна техника.
7. Налице е трайна тенденция за отстъпление по отношение на научното обслужване на националната сигурност и финансирането на тези дейности. Парите които се отпускат по линия на Фонд „Научни изследвания“ дори и през последните години се движат  между 25 - 30 млн. лв. на година.
Както се вижда, предизвикателствата пред стратегическото ръководство на Системата за национална сигурност са твърде сериозни за да бъдат подминавани с лека ръка. Предстои да се свърши много работа, да се измине трудния път на промяната за развитието на Системата за национална сигурност. Ще се стигне неизбежно и до предприемане на някои непопулярни мерки, които опират до правата на гражданите и до националния суверенитет.
Последствията от слабостите и проблемите при изграждането, ръководството и управлението на Системата за национална сигурност понася сегашното правителство, което няма как за кратко време да реши наслагваните през годините нерешени въпроси в областта на отбраната и сигурността.

II.2. По нормативната уредба на Системата за национална сигурност
Налице са  празноти, противоречия и безредие в законодателството  по националната сигурност. Законите и подзаконовите актове са един от основните фактори за изграждане на Системата за национална сигурност. Те регламентират нейните цели, задачи и правомощията на компонентите й които би следвало да са  органи с обвързваща компетентност, функциониращи като части на единен организъм, в единна правна среда, в координация и взаимодействие помежду си.
Няма еднозначен отговор на въпроса дали законите които уреждат обществените отношения в сферата на сигурността са адекватни на средата за сигурност и синхронизирани с изискванията на Актуализираната стратегия за национална сигурност. Действително, макар процеса на законотворчество да се проточи във времето, вече имаме пакета от основните закони за силовите ведомства и специалните служби, за СРС, дипломатическата служба, антитерористичната дейност, киберсигурността и защитата при бедствия.
Но кръгът на законодателството в сферата на сигурността и отбраната все още не е затворен, защото липсва най- важния, основополагащия рамков закон – какъвто се явява Законът за системата за национална сигурност. Добре известно е, че състоянието на националната сигурност е функция на Системата за национална сигурност. Независимо от това, у нас се възприе грешен модел на рамков закон в областта на националната сигурност. Като такъв се наложи  приетия през 2015 г. Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС).   В чл.3 ал.1 на този закон е определен неговия обхват - дейностите на държавните органи и структури влизащите в Националния сектор за сигурност и отбрана и представени в Съвета по сигурността. Както се вижда законът не включва втория и третия сектор- т.е. частния сектор и гражданското общество. Извън него остава такава важна институционална опора на сигурността каквато е отбранително – индустриалната, която се осигурява от Военно-промишления комплекс. Този закон не включва и дейностите на други важни за националната сигурност държавни структури, каквито са: ДА „Електронно управление“, вляла се в новото Министерство за електронното управление; ДА „Държавен резерв и военно-времени запаси“; Държавната комисия по сигурността на информацията; Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, Басейновите дирекции и някои други. Затова Системата за защита на националната сигурност може да бъде само подсистема на система от по-висок ранг, каквато е Системата за национална сигурност.
Много може да се желае по отношение на качеството и стабилността на законите свързани с националната сигурност. Анализът на девет основни закона посветени на националната сигурност показва, че те са изменяни повече от 160 пъти. Законът за МВР е изменян през 2014 , 2015 и 2016 г.  по 4 пъти през годината; през 2017 и 2018г.-  5 пъти; през 2019 г.- 4 пъти и през 2020 г- 2 пъти, или за 8 години Закона за МВР е променян общо 28 пъти. Още по- смущаващо в това отношение е положението със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Този закон, от приемането му през 2009 г. до края на 2021 г. е променян общо 46 пъти, или средно по 4 пъти на година. Много често се практикува с Преходните и заключителни разпоредби на даден закон да се внасят сериозни изменения в редица други закони. Например със Закона за защита при бедствия са изменени 20 други закона. Дори с Преходни и заключителни разпоредби се отменят други закони, като например Закона за управление при кризи.
Нормативната база на структурите на Системата за националната сигурност не е синхронизирана, което пречи на междуинституционалното взаимодействие и води до дисбаланси при организацията и функционирането на  системата. Не са ясно дефинирани подсистемите на общата система за сигурност. Те не функционират в единно правно пространство, по единен замисъл и методика.
По законодателен ред  сигурността на българските граждани не е поставена в центъра на Системата за национална сигурност, каквото е изискването на Актуализираната стратегия за национална сигурност. У нас малко се говори за човешка и гражданска сигурност, каквито са изискванията и на  Европейския съюз.
Налице са разминавания във формулировките на основни понятия. В три закона- Закона за защита на класифицираната информация, Закона за ДАНС и Закона за управление е функциониране на системата за защита на националната сигурност, а също  и в Актуализираната стратегия за национална сигурност, са дадени нюансирани определения на такова основно понятие, каквото е „националната сигурност“. Нюансите са свързани с такъв основен въпрос като състояние на какво е националната сигурност - на обществото, държавата или и на двете  и каква е подредбата по приоритетност на целите и интересите, които трябва да бъдат защитавани от националната сигурност.
В областта на националната сигурност са  приети десетки закони в които има противоречиви и взаимно отричащи се текстове. Има закони които съдържат норми, които не са в хармония с националната политика за сигурност и с Европейската политика за сигурност и отбрана. Други не са приведени в съответствие с критериите и стандартите на колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС .
Със закони или подзаконови актове касаещи държавната администрация и в частност областта на националната сигурност са създадени най-различни помощни органи - съвети, комисии и други подобни с дублиращи се функции и задачи. Към Министерския съвет в момента функционират 42 различни съвета (консултативни, координационни, национални, междуведомствени), като повече от 10 от тях са непосредствено свързани с националната сигурност. Липсва обаче регламент на координацията и взаимодействието помежду им и със Съвета по сигурността. Ако към тези помощни към правителството органи прибавим и ведомствените, то броя на съветите нараства до 76.  

II. 3. По стратегическото ръководство на Системата за национална сигурност.
Този кръг въпроси не са ясно регламентирани в българското законодателство. По тази причина понякога се вземат важи решения в дадени области на националната сигурност без да се държи сметка за взаимното влияние и въздействието им  върху други елементи, които са част от Системата за национална сигурност и в съвкупност определят нейното успешно функциониране като единно цяло, стремящо се да постигне синергичен ефект.
Научно е доказано, че без да се решат въпросите и проблемите, които затормозяват работата в  общата система, няма как да се осигури успешното функциониране на която и да е нейна подсистема, независимо от това какви усилия се полагат и какъв ресурс се заделя за нейното развитие. Ако например не поправим нещата в Системата за национална сигурност, напразно ще очакваме видими резултати във функционирането на Националната отбранителна система и в изграждането на отбранителните способности на Въоръжените сили.
Най-сериозните проблеми на стратегическото ръководство на Системата за национална сигурност се свеждат до следното:
1. Не са разграничени функциите и компетенциите на органите за стратегическо ръководство и управление. В чл.5 на ЗУФСЗНС са посочени общо  ангажиментите на Народното събрание, президента и правителството в мирно време. Не са ясно определени състава и задачите на органите за стратегическо ръководство на националната сигурност в условията на кризи, бедствия и други извънредни ситуации и при привеждане на страната във военно положение и положение на война.
2. Съветът по сигурност към Министерския съвет, като консултативен и координиращ орган на правителството в областта на националната сигурност, дълги години не изпълняваше възложените му функции и задачи. Той на практика беше  неработещ орган защото нямаше потенциал да изпълнява възложените му със закон дейности. Дейността му се подценяваше  и неглижираше. Тя беше  епизодична и незабележима. Никое от изредилите се през последните повече от 20 години правителства  с изключение може би на едно, не оцени по достойнство ролята на Съвета по сигурността като основен държавен орган за стратегическо управление на Системата за национална сигурност. По време и на трите правителства на ПП „ГЕРБ“, Съветът беше свикван на заседания от време навреме, а не ежемесечно, какъвто е законовия регламент. Назначаваха се от министър-председателя помощни на правителството органи, които да свършат определена работа, която по закон е възложена на Съвета по сигурност. Пример - назначаването на Национален оперативен щаб за борба с пандемията от Ковид-19, при положение, че по закон има утвърден Национален кризисен щаб, оглавяван от вицепремиер.
В действащата регламентацията на функциите и задачите на Съвета по сигурност, уредена със ЗУФСЗНС, са налице противоречиви и некоректни текстове, включително и такива, които не са съобразени с решения на Конституционния съд. Ето само някои от тях:
- В чл.10 (2) точка 4 на ЗУФСЗНС се посочва, че „…за осъществяване на функциите по чл.9, Съветът по сигурността приема решения“. С чл.13 е регламентиран и реда за вземане на решения. По статута и правомощията на Съвета по сигурност, непосредствено след неговото създаване по силата на Концепцията за национална сигурност приета от Народното събрание на 16 април 1998 г. (ДВ, бр.46 от 1998 г.), се е произнесъл и Конституционния съд. Със свое Решение №24 от 25 септември 1998 г. по конституционно дело №21 от 1998 г. (обн., ДВ, бр.113 от 30. 09. 1998 г.) той констатира че, „…функциите на Съвета по сигурността се свеждат изключително до анализ, планиране и координиране. Управленски решения и отговорността за тях остава изцяло върху конституционно установения орган за общо ръководство на държавната администрация, а именно Министерския съвет“. Може би с посочените текстове в закона, законодателя е имал предвид Съвета по сигурност да има право да взема решения от вътрешно-организационен характер, но това не е ясно формулирано.
- В член 15 (2) на ЗУФСЗНС се посочва, че разузнавателната общност функционираща към Съвета по сигурността се състои от пет души. Тази формулировка е за книгата на Гинес, защото надали има страна в света с такава численост на личен състав в разузнавателните си служби. Този текст влиза в противоречие с точка 192 на Актуализираната стратегия за национална сигурност, където се посочва, че „Службите за сигурност…независимо от своята подчиненост осъществяват дейността си по защита на националната сигурност самостоятелно и/или координирано в рамките на разузнавателна общност“. Разузнавателната общност е обединяване на разузнавателни служби, а не на техните началници.
- По ЗУФСЗНС- чл.12 (2) , Съветът  по сигурност организира своите заседания съгласно приети правила, но по решение на Министерския съвет това става не с правила, а с утвърден от него  „Правилник за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по сигурност“.
- Налице са не едно и две разминавания и противоречия между Закона и Правилника отнасящи се до предназначението (консултативен и координиращ или само консултативен орган), състава (постоянен или постоянен и оперативен състав), функциите и организацията на  работа на Съвета.
3. Секретариатът на Съвета по сигурността не е развърнат и окомплектован с необходимия личен състав, поради което няма капацитет да изпълнява възложените му функции и задачи.  По щат Секретариатът на Съвета за сигурност се състои от седем души.
В ЗУФСЗНС на Секретариата са посветени само две алинеи. В едната – чл.11 ал.2 се казва, че Секретариатът подпомага Съвета по сигурност и че е самостоятелно звено в администрацията на МС, а в другата – чл.18 ал.2, че той изпълнява функциите на Национален ситуационен център, което е абсурдно. Тези текстове не само, че не изясняват статута, състава, функциите и задачите на Секретариата и на Национален ситуационен център, но и внасят допълнително объркване и водят до произволни тълкувания.
Не е коректен и текстът възлагащ на Секретариата на Съвета по сигурност непосилната функция да бъде едновременно и Националния ситуационен център. Още по-далече от науката и европейската практика е нормата, че Националната система за управление при кризи се състои само от ситуационните центрове на национално, ведомствено и областно ниво (Чл.18 ал.1). Вносителите и законотворците трябваше да знаят,  че Националната система за управление при кризи включва четири елемента: органи за управление; центрове за управление; комуникационно-информационни системи и накрая сили за реагиране при кризи.
4. Твърде пестеливо, само с три члена, в Глава трета е регламентирано „Управлението при кризи “. През 2009 г., с една алинея от Преходните и заключителни уредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България, беше отменен Закона за управление при кризи, приет само преди четири години (Обн., ДВ, бр.19 от 2005 г.). Сред експертната общност битуваше мнението, че „Законът за управление при кризи“ е втория по важност след Конституцията закон в държавата. Този Закон не беше съвършен, имаше за какво да бъдат критикувани законотворците, но не по тази причина той просъществува  толкова кратко време. Истинските причини за отмяна на Закона бяха политически. Тогава Министерството на извънредните ситуации се възприе като трето, след Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи силово ведомство, чието управление беше поето от ДПС. Това беше неприемливо за тогавашните политически сили и затова Министерството беше закрито.  От тогава Системата за защита на икономиката, критичната инфраструктура и населението залиня и на практика към момента тя всъщност не съществува, въпреки наличието на куп директиви и документи на ЕС по този въпрос.
С вкарването като отделна глава в ЗУФСЗНС на въпросите за управление  при кризи се направи един нескопосан опит да се запълни зейналата празнота в Системата за национална сигурност. Това е така защото управлението при кризи не касае само Системата за защита на националната сигурност, а се отнася до всички държавни органи, частния сектор, обществото и българските граждани.
Могат да бъдат посочени и други проблеми от концептуален, институционален, организационен, нормативен и ресурсен характер свързани със сигурността на държавата, обществото и българските граждани.
Предизвикателствата пред националната сигурност са достатъчно сериозни за да бъдат подценявани, омаловажавани и пренебрегвани. Истината е, че в областта на организацията, функционирането и управлението на Системата за национална сигурност трябва да се проведат кардинални промени.

III. Привеждане на организацията и уредбата на Системата за национална сигурност в състояние на адекватност на променената среда за сигурност
Твърде сложна,  деликатна и отговорна е сферата на национална сигурност. Рисковано дело е да се дават рецепти и препоръки как тя да се реформира и приведе в съответствие с изискванията на днешния и утрешен ден за изграждане на сигурна и просперираща България. Затова при разработка на проблемите и оформяне на предложените мерки се стъпва на колективния ум на политици, учени и експерти в областта на националната сигурност.
Сигурността е първостепенна човешка потребност. Тя нещото, от което всеки има нужда и горещо го желае. Тя е във всеки дом, защото удовлетворява най-основната човешка потребност- спокойствие и сигурност на дома, имота, имуществото, живота и здравето. Затова българските граждани са съпричастни към създаването и отстояването на сигурността като истинско обществено благо.
Националната сигурност е такова състояние на държавата и обществото при което са осигурени и защитени спокойствието, живота и правата на българските граждани по предписанията на законите и Конституцията.
Националната сигурност се осигурява чрез добре структурирана и функционираща Система за национална сигурност, която обединява усилията на всички фактори в държавата и обществото.
В днешното размирно време, Системата за национална сигурност, като неразделна част от колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС, самостоятелно или в съдружие,  трябва надеждно да гарантира суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Обстановката за ефективна работа в това отношение е  благоприятна, но подвластна на много въздействия и в негативна посока.
Президентът на Републиката и правителството имат доверието и подкрепата на мнозинството от българския народ за промяна на модела на управление  Изправено пред тежка проблемна ситуация, в обстановка на остра конфронтация на международната сцена и на връщане към годините на студената война, те предприемат необходимите мерки и проявяват политическа воля за справяне с предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната сигурност на страната. По-лесно се върви към постигане на високи цели, когато хората са обединени около каузата за  промяна на България, за освобождаването й от паралелната държава и мафията, за изграждане на  сигурна и просперираща държава, в която властва закона и грижата за хората.
На защитата на националната сигурност правителството посвети две заседания на Съвета по сигурността и прие Стратегически план за действие при ескалация на конфликта около Украйна.
По въпросите на националната сигурност и състоянието на въоръжените сили на 15 февруари 2022 г. се проведе и заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на Републиката, който с консенсус прие и предложи конкретни мерки за справяне с предизвикателствата пред които е изправена сигурността на страната. И ако, както констатира Консултативния съвет, във въоръжените сили са натрупани толкова много проблеми, независимо от членството в НАТО и интегрирането в колективните системи за сигурност и отбрана, какво да се каже за състоянието на другите области на Системата за националната сигурност.
Работата по привеждане на Системата за национална сигурност в състояние на адекватност на времето в което живеем протича по няколко взаимно свързани и взаимно определящи се направления:

III.1. Актуализиране на политика и стратегия за сигурност.
Политиката за сигурност, чиято функция е Стратегията за национална сигурност, се определя от общополитическия курс на държавата и се основава на  международните отношения и геополитическата среда за сигурност.
Политиката за национална сигурност е единство на стратегическо мислене, обща визия и общи действия за постигане на националните интереси и цели.
Основните положения на общата и секторните политики за сигурност намират израз в държавните доктринално-концептуални документи. У нас такъв документ е Стратегията за национална сигурност, утвърдена от Народното събрание през месец март 2011 г. и впоследствие актуализирана с Решение на Народното събрание от 14. 03. 2018 г.
Динамичният и бързо променящ се през последните години свят поставя в дневния ред на държавата въпросът за приемане на нова стратегия за национална сигурност.
За подобно решение има сериозни мотиви и аргументи:
- Философията на действащата стратегия за национална сигурност се основава на еднополюсния свят и на възприетите основни положения на световния ред, възникнал след 1991 г., както и на господстващия в света либерален ред. Днес сме свидетели на дълбока промяна в глобалната среда за сигурност изразяваща се в установяване на нов световен ред, преминаване към многополюсен свят и отказ от либералния модел на развитие;
- Променя се традиционния възглед за осигуряване на националната сигурност, който намира израз в това, че държавата е единствения субект на сигурността;
- В националната политика за сигурност се налага широкото разбиране на понятието „Сигурност“, което извежда на по-преден план човешката и гражданската сигурност, обстоятелство, което не е отчетено в Актуализираната стратегия;
- Обективна е необходимостта от отказ от държавния монопол върху Системата за национална сигурност и по-решително даване път в това отношение, на частния сектор, на публично-частното партньорство и взаимодействието с гражданското общество;
- Не може да се говори за качествен и всеобхватен стратегически документ, ако той не формулира стратегическите цели, чието постигане преследва. В Актуализираната стратегия за национална сигурност няма поставени стратегически цели.
- Системата за национална сигурност трябва да се развива като национална по характер с голяма степен на вътрешен интегритет на нейните елементи и ефективно управление, позволяващо успешното й вписване в колективните системи за сигурност и отбрана;
- В тази връзка трябва да се има предвид, че НАТО и ЕС също приемат нови стратегически документи с които привеждат колективните системи за сигурност и отбрана в съответствие с изискванията на новите реалности. На 24 юли 2020 г. Еврокомисията прие „Стратегия на ЕС за Съюза на сигурността за периода 2020- 2025 г“. На срещата на върха в Мадрид през юли 2022 г., НАТО ще приеме новата си стратегическа концепция, която ще определи неговите цели и задачи в променящата се среда за сигурност. Националната стратегия за сигурност трябва да е в хармония със стратегиите на съюзите в които членуваме;
- Има необходимост от преразглеждане и преподреждане на приоритетите в политиката за сигурност в съответствие с новите предизвикателства, рискове и заплахи с акцент на противодействие на „меката сила“ т.е. на хибридните войни, информационни кампании, кибератаките, терористични актове, мигрантски потоци и други асиметрични заплахи за сигурността;
- В Актуализираната стратегия не е намерил подобаващо място факта, че света навлиза в ерата на изкуствения интелект, на роботизацията и новите комуникационно-информационни технологии, които ще оказват много съществено въздействие върху развитието на сферата на сигурността и отбраната;
- Не на последно място- Анализът на Актуализираната стратегия за национална сигурност показва, че 34% от общия брой на точките в нея са изцяло нови, а в 14% са внесени някакви изменения. Има едно важно правило според което, в случай на актуализация на стратегически документ, ако 25% от текстовете са нови, то се пристъпва към разработване на нов документ.
В светлината и на основата на изложените аргументи, за актуализирането на политиката за сигурност и за привеждане на Стратегията за национална сигурност в състояние на адекватност на новите реалности е необходимо да се предприемат следните мерки:
1. Разработване и приемане на Българска национална доктрина, която да очертае националния идеал, националните интереси и приоритетите за развитие на националното стопанство, на социалната и духовната сфери в една по-далечна перспектива. За разлика от съседните държави, само ние нямаме такъв основополагащ документ. Една държава, която се топи като свещ, която се обезлюдява и заема последните места в Европейския съюз по всички качествени показатели, трябва да има своя Национална доктрина;
2. Изготвяне и приемане по примера на Евросъюза на Национален стратегически компас. През месец март 2022 г., ЕС ще утвърди Европейски стратегически компас, който ще бъде важен крайъгълен камък за укрепване на европейското сътрудничество в областта на отбраната и сигурността и ще е тясно свързан с разработване на стратегическата концепция на Алианса. Националният стратегически компас ще е начинание за стратегически размисъл по въпросите на сигурността и отбраната на страната в условията на новия световен ред и променящата се среда за сигурност;
3. Приемане на нова Стратегия за национална сигурност, която да отчита изложените по-горе обстоятелства и изискванията на средата за сигурност;
4. Преглед и актуализация на другите стратегически документи от сферата на сигурността каквито са: Национална отбранителна стратегия; Доктрина на въоръжените сили; Стратегия за противодействие на престъпността; Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027г).; Стратегия за противодействието на радикализацията и тероризма; Национална стратегия за киберсигурност и други.   
5. Осигуряване на ефективност и ефикасност на  процеса на формиране на общата и секторните политики с акцент на определяне на приоритетите, стратегията и плана за действие за постигане крайните цели на националната сигурност.

III.2. Организация и архитектура  на Система за национална сигурност.
Системата за национална сигурност е сложна социална система от политики, стратегии, държавни органи, институции, специални и специализирани служби, които изпълняват строго определени функции и задачи в общо правно пространство и осигуряват единодействие и координация на усилията и способностите на публичните власти, частния сектор, неправителствените организации и гражданите за довеждане на държавата и обществото до състояние, което се характеризира като национална сигурност.
Системата за национална сигурност включва ръководни и изпълнителни органи, инфраструктура, сили и средства на министерства, ведомства, агенции и служби, териториална администрация, органи на местното самоуправление, търговски дружества, държавни предприятия, неправителствени организации и гражданите.
Националната сигурност има три нива: първо-сигурност на гражданите; второ- сигурност на общността и трето- сигурност на държавата.
Държавата изгражда капацитет за противодействие на заплахите с твърдата и мека сила. Армията е най-важния елемент за противодействие на твърдата сила. Ярък представител на меката сила в наше време са хибридните войни, чието бойно поле е мозъка на човека.
Основни компоненти на Системата за национална сигурност са стратегическите документи, нормативната база, дейностите на специализираните държавни органи и техните способности за взаимодействие помежду им и със средата за сигурност.
За подготовката на Системата за национална сигурност да функционира ефективно в новите условия е целесъобразно да се осъществят следните мерки:
1. Повече от необходимо е да се планира, подготви и осъществи истински, по нова методика и организация, (различни от тези по които се извърши формално Стратегическия преглед на Системата за защита на националната сигурност) Стратегическият преглед на Системата за национална сигурност с фокус на нейния модел, структура, организация, архитектура, функциониране, подсистеми и техните функции, както  и наличието на всички необходими структури (звена), които да покриват и противодействат на всякакви възможни заплахи за сигурността на държавата, обществото и гражданите.  Такъв преглед до сега у нас не е извършван.
2. Подреждане на системата за национална сигурност. Определяне на нейната конструкция -  подсистеми от първи ред и по- надолу в низходящ порядък на включените във всяка от тях подсистеми, компоненти и елементи. Подсистемите на Системата за национална сигурност от първи ред  могат да бъдат: Национална отбранителна система; Национална система за вътрешна сигурност и обществен ред; Национална система за защита на икономиката, инфраструктурата и населението при кризи, конфликти и извънредни ситуации; Единна интегрирана комуникационно-информационна система на страната и Национална система за управление на сигурността.
3. Изследване на проблематиката свързана с моделирането на Системата за национална сигурност и изготвяне на пилотен проект на модел за управлението и функциониране й в условията на новите заплахи и рисковата геополитическата и геостратегическа  среда за сигурност.
4. Изготвяне на анализ на перспективата за формиране и развитие на Национален интегриран сектор за сигурност с главно внимание на неговото функциониране като система и институционизиране на неговото  ръководство.
5. Разработване на виждане за статута и обхвата на дейностите на елементите на Системата за национална сигурност. Определяне на правомощията на органите с ръководни и управленски функции, на изпълнителните органи, на органите  с координиращи и съвещателни функции, както и на тези с контролни правомощия.
6. Изготвяне и приемане в Съвета по сигурност на стратегически анализ за вписването на Националната система за сигурност в колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС;
7. Приемане на дългосрочна програма за изграждане на необходимия капацитет и способности за сигурност и устойчивост на Системата за национална сигурност.
8. Изготвяне на целева програма за осигуряване на пълноценно участие на българската отбранителна индустрия в техническото превъоръжаване на структурите от Националния интегриран сектор за сигурност.

III. 3. Правна уредба на Системата за национална сигурност
Системата за национална сигурност се изгражда и функционира на основата на законодателството уреждащо обществените отношения в сферата на отбраната и сигурността.
С актуализирането и разработването на нормативната уредба на Системата за национална сигурност се цели да се регламентират със закони дейностите на структурите от Националния интегриран сектор за сигурност, като тези закони трябва да се хармонизирани помежду си и да създават възможности за ефективно функциониране на Системата в единно правно пространство.
За постигане на тези цели е необходимо да се предприемат следните мерки:
1. Извършване преглед на нормативната уредба на националната сигурност с фокус на:
- наличие на хармония на законите от областта на националната сигурност с националното и европейското законодателство;
- актуалност на нормативната база. Има ли закони които да са остарели и да не са съобразени с новите реалности, което да налага тяхната отмяна;
- има ли закони, които да се дублират или да съдържат противоречащи и взаимно отричащи се норми;
- има ли въпроси на националната сигурност, които да не са регламентирани със закон.
На основата на доклада от прегледа да се подготви перспективна законодателна програма, която да се обсъди и приеме от Съвета по сигурността.
2. Приемане на рамков устройствен закон на Системата за национална сигурност, който:
- да регламентира основните понятия в областта на националната сигурност;
- да очертае концептуалната рамка на националната сигурност;
- да регламентира и подреди в йерархически план и по нива елементите на Системата за националната сигурност;
- да дефинира Националния интегриран сектор за сигурност;
- да определи функциите на органите и структурите от сектора, взаимните връзки, взаимодействие и координацията между елементите на системата;
- да уточни реда за приемане на закони и други нормативни актове, третиращи националната сигурност;
- да институционизира ръководството и управлението на Системата за национална сигурност;
- да регламентира контролната дейност.
3. Приемане на закон за управление при кризи.
4. Приемане на закон за ДА „Технически операции“, която за сега е единствената специализирана служба без свои устройствен  закон. В същото време предметът на дейност на Агенцията е най-чувствителен и коментиран в публичното пространство.
5. Приемане на закон за формиране на национална гвардия.
6. Ако в бъдещия закон за Системата за национална сигурност намерят място въпросите на управлението, а в другия нов закон - за управление при кризи се включат регламентите за действия при кризи, конфликти и бедствия, то тогава ЗУФСЗНС се изпразва от съдържание и може да се обмисли въпроса за неговата отмяна или за промяна на предназначението и съдържанието му, което всъщност ще е нов закон.
7. Правителството да приеме акт с който да уреди положението на Разузнавателната общност.
8. Министерският съвет, структурите и органите от Системата за национална сигурност да извършат преглед на актуалността на поднормативната уредба свързана с националната сигурност и да излязат с конкретни предложения в Съвета по сигурността.   

IV. Стратегическо ръководство, управление и функциониране на Системата за национална сигурност.
Със ЗУФСЗНС са регламентирани въпросите на управлението и функционирането на Системата за защита на националната сигурност. Както вече беше почертано, Системата за защита на националната сигурност се явява подсистема на единната Система за национална сигурност. В този смисъл към днешна дата няма законов регламент на управлението и функционирането на Системата за национална сигурност.
IV.1. Стратегическо ръководство, управление и функциониране на Системата за национална сигурност при нормален режим на работа.
При този режим структурите и органите за ръководство и управление на дейностите свързани с функционирането на Системата за национална сигурност изпълняват мирновременните си функционални задължения.
Провеждат се общата и секторните политики за сигурност.
В структурите на държавната администрация, в определените за целта места, се носи постоянно дежурство.
В активно състояние се поддържа Системата за наблюдение и ранно предупреждение на държавните органи и населението за евентуални заплахи за тяхната сигурност.
В постоянен режим на работа са разузнавателните и контраразузнавателни служби, системата за оповестяване с общ европейски  телефонен номер за спешни повиквания 112, както и останалите комуникационно- информационни системи.
Организират се и се провеждат плановите тренировки и учения за координация и взаимодействие между компонентите на Системата за национална сигурност.
За усъвършенстване и развитие на функционирането и управлението на Системата за национална сигурност при нормален режим на работа е необходимо да се предприемат следните мерки:
1. Изработване на нов модел за стратегическо управление на Системата за национална сигурност с акцент на осигуряването на плавен преход от мирновременно към военновременно управление и преодоляване на диспропорцията в правомощията и функциите на президента и на правителството съответно в мирно и във военно време.
2. Въвеждане на ефективен механизъм за междуинституционално взаимодействие при управлението на отделните компоненти на Системата за национална сигурност чрез усъвършенстване на функционалната архитектура на модела за управление, което да стане по пътя на засилване на ролята на Съвета по сигурността към Министерския съвет и чрез разширяване на състава, структурата и функциите на неговия Секретариат.
3. Промяна на статута, състава, структурата и функциите на Съвета по сигурността с цел създаването на възможности той да стане, както е по закон,  единен работещ национален орган на държавата в областта на управлението на Системата за национална сигурност. Акценти на промяната:
- Съветът по сигурността, който е единствен постоянно действащ помощен орган, ръководен от министър-председателя,  да получи по-висок ранг по сравнение с другите съвети в администрацията на Министерския съвет. Той да придобие право на методическо ръководство и контрол на тяхната дейност, да получава техните планове за работа, да участва в заседания им и в работен порядък да съгласува техните решения, когато засягат други органи от Системата за национална сигурност. За тази цел да се внесат необходимите изменения в Правилника за дейността на Министерския съвет.;
- Съветът по сигурността да има основен и оперативен състав, който да се определя със заповед на министър-председателя;
- Да се разширят правомощията, функциите и задачите на Съвета по сигурност, което да му позволи, като основен консултативен и координиращ орган, да може в пълен обем да изпълнява възложените му задачи свързани със стратегическото ръководство на Системата за национална сигурност;
- Съветът по сигурността да придобие способности да интегрира усилията на държавните органи, частния сектор и обществото като цяло за осигуряване и защита на националната сигурност.
4. Разширяване правомощията на секретаря на Съвета по сигурността свързани с организацията на работата на Съвета и осигуряване му в информационно, аналитично и административно отношение.
5.  Да се повиши капацитета, ролята и отговорността на Секретариата на Съвета по сигурността като негов основен работен орган с фокус на:
- Секретариатът на Съвета по сигурността да придобие статут на самостоятелно звено в състава на администрацията на Министерския съвет с ранг на дирекция;
- В структурно отношение Секретариата да се състои от специализирани отдели за анализи и прогнози, национален ситуационен център, подготовка на страната за отбрана, отбранително- мобилизационна подготовка и други;  
- Секретариата да придобие капацитет за изпълнение на експертни, административни и контролни функции;
-  Основните задачи на Секретариата да са свързани с планирането и организирането на дейността на Съвета и на неговите заседания, изготвяне на доклади, информации и аналитично-прогностични документи, поддържане на военновременните планове, носене на дежурства, оповестяване, организиране на взаимодействието и други.

IV.2. Стратегическо ръководство и управление на Системата за национална сигурност при кризи, бедствия и извънредно положение.
Системата за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации е подсистема на единната Система за Национална сигурност. Тя включва в състава си Националната система за киберсигурност и устойчивост.
Сред експертната общност надделява  мнението, че у нас няма функционираща система за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации. А наред с всичко останало, тази система е много важна и поради факта, че тя осигурява плавен преход от мирновременно към военновременно управление на страната.
Системата се задейства на съответното ниво на компетентност след подаване на сигнал за възникнала кризисна ситуация.
За да бъдат органите в постоянна готовност за реакция, е необходимо да се осъществят следните мерки:
1. Преди всичко, е нужно в ускорен порядък да се изгради Системата за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации, да се определи нейната архитектура и йерархическа конструкция;
2. След структуриране на системата, на национално ниво да се формират и приведат в готовност за действие нейните основни елементи каквито са Националния кризисен щаб, оглавяван от вице-премиер и Междуведомствената експертна работна група (работен орган). Техния състав, функции и задачи се определят със заповед на министър-председателя.;
3. Изграждане на национален механизъм за интегриране в общата система за управление при кризи на съществуващите в тази област подсистеми, каквито са  подсистемата за ранно предупреждение и оповестяване; за защита при бедствия; за киберсигурност; за антитерористична дейност и други;
4. Създаване на процедури и правила за междуинституционално взаимодействие в рамките на Системата за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации;
5. Създаване, в рамките на Националния ситуационен център, на Национален ситуационен киберцентър и регламентиране с акт на министър-председателя на неговия състав, функции и задачи;
6. Изграждане на единна система за планиране и вземане на решение за мирно и военно време. Това се налага поради обстоятелството, че са възможни ситуации, когато ще функционират за определен преходен период от време едновременно и двете системи – Системата за управление при кризи, бедствия и извънредни ситуации и военновременната система.

IV.3. Стратегическо ръководство на Системата за национална сигурност при обявяване на военно положение и положение на война
Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката  в съответствие с чл. 84 точка 12 и чл. 100 ал.5 на Конституцията на Република България.
С акта за обявяване положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, чието действие се преустановява.
Въоръжените сили и другите структури от Националния интегриран сектор за сигурност преминават от мирновременна към военновременна организация и дейност. В сила влизат стратегическите планове, плановете за операции на въоръжените сили и военновременните планове.
Задейства се Системата за военновременно управление на държавната и местната администрация и юридическите лица с възложени военновременни задачи по отбраната на страната.
Влиза в действие и Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение или положение на война.
Незабавно, в съответствие с реда и правилата определени с Наредба на Министерския съвет, се пристъпва към изпълнение на мобилизационните мероприятия.
Мирновременната система за ръководство и управление на националната сигурност преустановява своето функциониране.
В действие влиза военновременната система за ръководство и управление на въоръжените сили и отбраната на страната.
Отбраната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ и създадените от него органи за ръководство на отбраната.
Президентът на Републиката, в качеството си на върховен главнокомандващ на въоръжените сили във военно време, ръководи Върховното главно командване и издава актове за подготовка  на страната и въоръжените сили за война и за водене на военните действия.

V. Ресурсно осигуряване на Системата за национална сигурност
Ресурсното осигуряване на Системата за национална сигурност включва обезпечаване с човешки, материални, финансови и информационни ресурси.
Поради спецификата на работата в областта на националната сигурност, ресурсното осигуряване има преимуществено диференциран характер и ударението в това отношение пада върху отделните структури и органи от Системата за националната сигурност.
За ресурсното осигуряване на структурите от Националния интегриран сектор за сигурност на държавно ниво да се осъществят следните мерки:
1. Разработване и утвърждаване на Модел на Системата за управление на човешките ресурси за нуждите на сигурността и отбраната на страната.
2. Създаване на единна система за изграждане и развитие на лидерската подготовка по въпросите на националната сигурност на ръководители от всички нива на държавната администрация с фокус на военната подготовка на лица от централната администрация с функционални ангажименти в областта на отбраната и сигурността.
3. Обсъждане и приемане на национална План - програма за стратегическите инвестиционни проекти на структурите и органите от областта на националната сигурност за 10 годишен период -2022-2032 г.
4. Решението за отделяне на 2% от БВП  за отбрана да се изпълни до 2023 г.
5. Да се осъвременят и модернизират комуникационно-информационните системи и се повиши тяхната сигурност с акцент на:
- високите стандарти при изграждане на Пето поколение мобилни комуникации и използването им за нуждите на сигурността и отбраната чрез даване на тласък на дигитализирането, роботизацията, увеличаване обхвата на мрежовата инфраструктура, базирана на изграждането и поддържането на мрежа от центрове за данни на основата на облачните технологии и други.
-  способностите на системите  да противодействат успешно на кибератаки и на други хибридни посегателства върху инфраструктурата на силовия сектор и на финансово-икономическата система;
- сигурността на Единната защитена комуникационно-информационна система и на  Единната криптографска мрежа.

*********

Осъществяването на посочените мерки ще позволи за предвиденото време, организирано, с минимален разход на ресурси, сили и средства да се постигне поставената стратегическа цел – обществото и държавата да се  поддържа  в такова устойчиво състояние, което определяме като национална сигурност.
Проблематиката свързана със сигурността на държавата, обществото и гражданите е необятна и неизчерпаема.  Тя е вечна тема към която няма безразлични. С интеграцията ни в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС, ние получихме сигурни гаранции за своята национална сигурност. България развива своята отбранителна способност и от консуматор все по-успешно се утвърждава като генератор на сигурност в нашия размирен регион. Успешното  развитие и функциониране на Системата за национална сигурност е свързано с наличието на необходимия икономически потенциал, на макроикономическа стабилност и устойчивост на икономическата и финансова системи, с успешното решаване на социалните въпроси в областите на здравеопазването, образованието, екологията и демографията, с жизнения стандарт и качеството на живот на българските граждани.
Само просперираща България може да защити суверенитета, независимостта и териториалната си цялост, да гарантира сигурността, спокойствието, правата и свободите на своите граждани!

18. 02. 2022 г., Генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов

Източник: https://otbrana.com/