Славянско матине за Анатолий Щелкунов и неговия роман „Ангел на милосърдието”

СЛАВЯНСКО МАТИНЕ ЗА АНАТОЛИЙ ВИКТОРОВИЧ ЩЕЛКУНОВ И НЕГОВИЯ НОВ РОМАН „АНГЕЛ НА МИЛОСЪРДИЕТО”
(Честваме руснака, който пише книги за България)
 
„Че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словене книга да четат.”
Иван Минчов Вазов (09.07.1850 г. – 22.09.1921 г.)
Паисий, Епопея на забравените

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“
Емили Елизабет Дикинсън (10.12.1830 г. – 15.05.1886 г.)

„Ако у хората все още има влечение към поезията, значи, че има тъга по някакъв идеал, че не е загубено всичко. Което означава, че нещата вървят към добро.”
Евгений Александрович Евтушенко
(18.07.1932 г. - 01.04.2017 г.)

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май във Варна през тази година беше предшестван от значимо за „вси словене” книжовно събитие. На 23 май 2019 г. представители на художественотворческата и научната интелигенция от всички славянски държави, участници в XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019”, се срещнаха в Генералното консулство на Руската федерация на Славянско матине!
Вълнуващото честване беше посветено на руския дипломат и писател, почетен гражданин на Варна, кандидат на философските науки, член на Съюза на писателите на Русия, Анатолий Викторович Щелкунов и неговия нов художествено-исторически роман „Ангел на милосърдието”.
 
 
(Фото 1, 2): Анатолий Щелкунов. Ангел милосердия. Издательство „Спутник +”. М., 2018, стр. 336. ISBN: 978-5-9973-4657-7.
 
Мястото и времето за представянето на книгата „Ангел на милосърдието” не бяха подбрани случайно. Имаше някаква дълбока символика в това, че Славянското матине в черноморския град се проведе именно в Генералното консулство на РФ във Варна и точно в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май. Това беше предопределено от две свързани събития:
Първо:
Анатолий Викторович Щелкунов е Генерален консул на Руската федерация във Варна от 2005 г. до 2009 година. По време на неговия мандат, през 2007 година, в българската морска столица се полагат основите на проекта Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка”, който е още едно доказателство за това, че Черно море не разделя, а обединява и трябва да бъде море на приятелството и мира, свързващият мост на кръстопътя на културите!
Руският дипломат Анатолий Щелкунов, който най-добре знае, че съдбите на България и Русия са тясно свързани, прозорливо вижда бъдещето на този културен форум и горещо прегръща славянската идея, на която е горещ последовател и активен участник във всичките досегашни Тринадесет издания на фестивала във Варна, който събира творци от цял свят.
На 7 юли през 2019 г. Република България и Руската федерация тържествено ще отбележат 140-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 юли 1879 г. В тази връзка определено можем да кажем, че славянското матине за руснака, който пише книги за България, е една малка поредна стъпка за новия Ренесанс в отношенията между славянските държави в сферата на културно-хуманитарните отношения, на културната и обществената дипломация, в която се очертава тенденция на възход.
Второ:
Едновременно със създаването на проекта Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка” през 2007 г. във Варна се учреди и Славянската литературна и артистична академия, която днес има филиали във всичките 11 славянски страни, както и в още 5 други европейски държави. Учредител и председател на Славянската академия на изкуствата е варненската поетеса Елка Няголова, която е и редактор на издаваното от фондацията списание „Знаци”. Основна цел на Славянския форум е сближаване на културните ценности на основата на общия праезик и културното наследство на славяните.
Международният фестивал на поезията се провежда ежегодно с участието на автори от повечето славянски страни – България, Русия, Полша, Украйна, Сърбия, Словения, Хърватска, Македония.
Тази година XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019” се провежда под патронажа на Президента на Република България Румен Радев.
В първия фестивален ден на 17 май на официална церемония в Културен център „Морско казино“, перлата на морския бряг, се състоя премиерата на Всеславянска антология „Хлеб наш насущний”, с участието на 175 съвременни славянски поети от 25 държави, която е благословена от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
За запомнящото се интелектуално и духовно въздействие на Славянското матине способстваха добрата организация и изящния план-сценарий на културния форум:
Генадий Андреев Карлов, сътрудник на Генералното консулство на Руската федерация във Варна, откри честването.
 
 
(Фото 3): Цветя за Генадий Андреев Карлов, сътрудник на Генералното консулство на РФ във Варна
 
Той топло приветства всички присъстващи с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май, след което представи кариерния път на дипломата и писателя Анатолий Викторович Щелкунов.
Поетесата Елка Няголова, председател на Славянската академия на изкуствата, разказа за новостите в провеждането на XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019”.
 
 
(Фото 4): Поетесата Елка Няголова представя творческия път на Анатолий Щелкунов и неговия роман „Ангел на милосърдието”
 
Тя направи пълна характеристика на милосърдната сестра графиня Екатерина Николаевна Игнатиева (1868—1914) - главната героиня на художествено-историческия роман „Ангел милосердия”.
Анатолий Викторович Щелкунов, автор на романа „Ангел милосердия”, разкри своите мотиви за написването на книгата, запозна ни с лабиринтите на писателските си творчески дирения и направи една интересна аналогия на новия си роман с книгата „Дипломат России”, която някои с основание наричат учебник по дипломация.
 
 
(Фото 5): Анатолий Щелкунов представя романа си „Ангел на милосърдието”
 
Няма да сбъркаме, ако кажем, че романът „Ангел милосердия” е втората част на романа „Дипломат России”, защото те са свързани исторически и духовно, имат кръвна родова връзка.
За пръв път Анатолий Викторович представи книгата си за граф Николай Павлович Игнатиев - негов кумир и идол в дипломатическото изкуство, на 14 юли 2016 г., която дата също не беше изпрана случайно. На 27 юли 1878 г. руските войски освобождават Варна от турското робство. и за това граф Николай Игнатиев има огромен принос. Чрез увлекателно историческо повествование е разкрит характера, личността и дипломатическите приноси на граф Игнатиев, който лично е подписал Сан Стефанския мирен договор на 3 март 1878 година.
 
 
(Фото 6): Анатолий Щелкунов с двете си авторски книги
 
И в наши дни понякога се поставя въпроса: Защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история и Трети март е обявен за наш национален празник? Трети март празнуваме, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Граф Игнатиев, останал в народната памет като Графът на българите, е почитан като защитник на православните славяни. На 14 септември 1902 г. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев се провъзгласява за почетен гражданин на Варна в знак на дълбока и искрена признателност, за заслугите му към нашето отечество.
 
 
(Фото 7): Цветя за Наташа Щелкунова – съпруга на Анатолий Щелкунов
 
След презентацията на Анатолий Викторович с аплодисменти приехме един трогателен жест - Елка Няголова подари букет на Наташа Щелкунова, съпруга на автора на романа, негова лирична вдъхновителка и спътница през дипломатическата му кариера.
Професор д.пс.н. Илия Пеев, автор на предговора: Романът „Ангел на милосърдието” – гласът на сърцето на автора руският дипломат Анатолий Щелкунов”:
 
 
(Фото 8): Професор д.пс.н. Илия Пеев, автор на предговора на романа
 

Много бяха мотивите, които ме подтикнаха именно по този начин да построя предисловието към романа, но няколко са водещи:
- Сърдечното послание на американския поет Уилям Мередит (09.01.1919 г. – 30.05.2007 г.), един голям приятел на България, обикнал нашата страна защото е горещ почитател на поезията на Никола Йонков Вапцаров Моряка – най-яркото поетическо дарование на Варненския поетически небосклон:

ГОЛЯМАТА ТВОРБА
„Поезията е трудна за четене.
Картините са трудни за гледане.
Музиката е трудна за слушане и
Хората са трудни за обичане.
Но дали от животинска нужда
или от божествената сила
най-после разумът, очите и ушите,
и голямото лениво сърце ще се раздвижат.”

Именно този поетически зов на Уилям Мередит „Да се раздвижат сърцата” открих най-напред в романа „Ангел на милосърдието”.

Философът и дипломатът Анатолий Викторович с присъщата му авторска смелост и честност още в самото начало на книгата поставя въпроси, които засягат всяко човешко сърце и трогват човешката душа:
- Милосърдието е най-благородното качество на човека във всички времена, но то толкова много не достига в съвременния ни живот.
- Защо днешните творци почти никога не обръщат своя поглед към възвишеното и прекрасното в човека, особено към милосърдието?
- Защо днес в художествените произведения, особено в литературата и кинематографията авторите по-скоро се обръщат към антигероите?
- Защо съвременните творци едва ли не изпитват удоволствие и се наслаждават на злодеянията и мерзостта в живота?

 
(Фото 9): Анатолий Щелкунов разказва за общите проекти с професор д.пс.н. Илия Пеев и благодари за предговора към романа „Ангел на милосърдието”
 

Образът на главната героиня Екатерина Николаевна Игнатиева, която всички в двореца са наричали Екатерина Прекрасната, е така завладяващ, че не можеш да устоиш на изкушението да прочетеш романа на един дъх. Освен с всичките й личностни черти, Катя грабна моето сърце като читател и като почитател на Психоанализата и Позитивната психотерапия с още нещо: с огромната духовна сила на героинята и способността й да трансформира психическата травма, нанесена й от руския монарх, който прекъсва любовта на 23 годишната руска красавица. В Психоанализата този процес е известен като един от методите за психическа защита – Сублимация, когато човек превръща болката, страданието, депривацията и фрустрацията в нещо по-възвишено. Този психоаналитичен метод е в основата на хиляди прекрасни произведения на музиката, литературата, поезията, изобразителното изкуство.
Класически пример на Сублимация е вечно живата поезия на най-модерната американска поетеса на всички времена Емили Елизабет Дикинсън. Поетесата е родена и умира в бащиния си дом. Разочарованието й от несправедливостите на живота и самотата са нейните постоянни спътници, които поетесата трансформира в 1800 стихотворения.
За щастие на хората, които обичат Словото, Емили Дикинсън оставя в наследство стихове като тези:

"От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.”

Именно девическата мечта на Катя стои в основата на величавия житейски подвиг, който извършва военната милосърдна сестра, благородницата, Графиня Екатерина Игнатиева.
За нея напълно прилягат думите на Президента на РФ от словото му на Парада на победата 9 май 2019 г. за ознаменуване на 74-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война:
- Много отиваха на фронта направо от училищната скамейка и завинаги останаха там, на предната линия, не познали щастието на любовта, семейството, раждането на деца”.
По бойните полета от Китай, през България и до Полша, Прекрасната Катя трансформира чрез мечтите си прекършената по царска воля несподелена Любов в най-възвишеното човешко качество: Милосърдието! Това е един достоен личностен урок за човешката цивилизация!
Коста Базитов, Заместник-кмет на Община Варна, който е бивш директор на Второ основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, посрещнало 24 май с обновената си сграда, като педагог откри в романа „Ангел на милосърдието” възможности за разширяване на възпитателната работа в българското училище чрез повече милосърдие. Той изрази и своето удовлетворение, че именно Варна е домакин на литературни прояви от такъв висок ранг.

 
 
(Фото 10): Коста Базитов, Заместник-кмет на Община Варна
 
Обръщайки се към всички славянски творци, участници в матинето, той изрази увереността си, че Варна ще разширява своите възможности като домакин за творческа изява на креативни личности от целия свят.
Поетесата Людмила Снитенко, координатор на Славянската академия на изкуствата в Москва, говори за възможностите и перспективите романът „Ангел на милосърдието” да се изучава от студентите в университетите на славянските държави.
 
 
(Фото 11): Поетесата Людмила Снитенко
 
По предложение на Людмила Снитенко на участниците беше пусната песента „Славеи, славеи”. Всички участници в матинето изслушаха с вълнение, станали на крака, една от най-популярните руски военни песни, в която се пее: „Славеи, не тревожете войниците, нека малко поспят….”. Така беше почетена паметта към милионите смели мъже, жени, деца, дали живота си за спасяването на света от тиранията и робството, които спят своя вечен сън. Тяхната смелост и саможертва никога няма да бъдат забравени!
Огромен интерес у всички предизвика късометражният филм „Руският граф на българите”.
За спомен участниците в матинето си направиха обща снимка.
 
 
(Фото 12): Обща снимка на участниците в Славянското матине.
 
Разговорите върху романа „Ангел на милосърдието” продължиха и по време на коктейла.
Свои спомени от дългогодишното приятелство с Анатолий Викторович Щелкунов споделиха:
Вълчо Друмев, заместник-председател на „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“.
к.д.п. Васил Дачев, маринист и морски бард, член на Съюза на българските писатели, главен секретар на Български Морски съюз.
Двамата поздравиха участниците във форума със свои музикални изпълнения.
Официални гости на славянското матине бяха:
- Поетесата Надя Попова, главен редактор на вестник „Словото днес”, член на УС на Съюза на българските писатели.
- Асен Ташев, председател на „Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД“;
- Участниците в XIII Международен фестивал на поезията Славянска прегръдка ‘2019;

Славянското матине за Анатолий Викторович Щелкунов и неговия нов роман „Ангел на милосърдието” беше една от най-ярките прояви на XIII Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка ‘2019”.
Фестивалът се проведе под патронажа на Президента на Република България Румен Радев в навечерието на 24 май.
Затова честването на руснака, който пише книги за България, нека да завършим със заключителни акорди от ПОСЛАНИЯТА в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май, отправени от президента Румен Радев пред паметника на Светите братя Кирил и Методий по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май:
- Благословени сме да имаме като покровители светци, дарили ни буквите. И не е случайно, че техните последователи равняваме с апостоли.
- 24 май е празник на всички светли умове, които не се примиряват с  невежеството и вярват в просветения прогрес.
- Народ, който от векове съзидава словото и твори светлина, тепърва има още какво да даде на човечеството.
- Ние българите сме призвани да пазим нашия език, защото нашата, българска кирилица, не е достояние единствено на българския народ. Тя озарява едно много по-широко духовно пространство и свързва милиони хора от различни държави. Тя е нашият най-ценен дар към световното културно наследство.

Автор: Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
Снимки: Сияна Струнчева, художник-педагог
(http://sss-bg.com/)

P.S.:
Читателите могат да прочетат книгата на сайта „Форум на славянските култури” (http://sklaviny.ru):
ФОРУМ СЛАВЯНСКИХ КУЛЬТУР
Гл. редактор Лидия Сычева
Редактор Вячеслав Румянцев
http://sklaviny.ru/proekty/slavyane/angelmiloserd.php
Анатолий ЩЕЛКУНОВ. Ангел милосердия
Исторический роман
Аннотация издателя
Признательность автора
Оглавление
Предисловие:
[00] Роман „Ангел милосердия”– голос сердца его автора
http://www.rummuseum.info/node/6214
(пт, 11/02/2018 - 16:38)
РОМАН „АНГЕЛ МИЛОСЕРДИЯ”– ГОЛОС СЕРДЦА ЕГО АВТОРА
Капитан I ранга в запасе, профессор, доктор психологических наук
Илия Петров Пеев
СОДЕРЖАНИЕ:
Послесловие

Кореспонденция:
E-mail: ippeev@abv.bg
Моб. тел.: +359898359647
Дом. тел.: +35952757472

 





{START_COUNTER}