Много бяха мотивите, които ме подтикнаха именно по този начин да построя предисловието към романа, но няколко са водещи:
- Сърдечното послание на американския поет Уилям Мередит (09.01.1919 г. – 30.05.2007 г.), един голям приятел на България, обикнал нашата страна защото е горещ почитател на поезията на Никола Йонков Вапцаров Моряка – най-яркото поетическо дарование на Варненския поетически небосклон:

ГОЛЯМАТА ТВОРБА
„Поезията е трудна за четене.
Картините са трудни за гледане.
Музиката е трудна за слушане и
Хората са трудни за обичане.
Но дали от животинска нужда
или от божествената сила
най-после разумът, очите и ушите,
и голямото лениво сърце ще се раздвижат.”

Именно този поетически зов на Уилям Мередит „Да се раздвижат сърцата” открих най-напред в романа „Ангел на милосърдието”.

Философът и дипломатът Анатолий Викторович с присъщата му авторска смелост и честност още в самото начало на книгата поставя въпроси, които засягат всяко човешко сърце и трогват човешката душа:
- Милосърдието е най-благородното качество на човека във всички времена, но то толкова много не достига в съвременния ни живот.
- Защо днешните творци почти никога не обръщат своя поглед към възвишеното и прекрасното в човека, особено към милосърдието?
- Защо днес в художествените произведения, особено в литературата и кинематографията авторите по-скоро се обръщат към антигероите?
- Защо съвременните творци едва ли не изпитват удоволствие и се наслаждават на злодеянията и мерзостта в живота?

Образът на главната героиня Екатерина Николаевна Игнатиева, която всички в двореца са наричали Екатерина Прекрасната, е така завладяващ, че не можеш да устоиш на изкушението да прочетеш романа на един дъх. Освен с всичките й личностни черти, Катя грабна моето сърце като читател и като почитател на Психоанализата и Позитивната психотерапия с още нещо: с огромната духовна сила на героинята и способността й да трансформира психическата травма, нанесена й от руския монарх, който прекъсва любовта на 23 годишната руска красавица. В Психоанализата този процес е известен като един от методите за психическа защита – Сублимация, когато човек превръща болката, страданието, депривацията и фрустрацията в нещо по-възвишено. Този психоаналитичен метод е в основата на хиляди прекрасни произведения на музиката, литературата, поезията, изобразителното изкуство.
Класически пример на Сублимация е вечно живата поезия на най-модерната американска поетеса на всички времена Емили Елизабет Дикинсън. Поетесата е родена и умира в бащиния си дом. Разочарованието й от несправедливостите на живота и самотата са нейните постоянни спътници, които поетесата трансформира в 1800 стихотворения.
За щастие на хората, които обичат Словото, Емили Дикинсън оставя в наследство стихове като тези:

"От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?
Трева –
и една пчела –
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига –
мечтата стига.”

Именно девическата мечта на Катя стои в основата на величавия житейски подвиг, който извършва военната милосърдна сестра, благородницата, Графиня Екатерина Игнатиева.
За нея напълно прилягат думите на Президента на РФ от словото му на Парада на победата 9 май 2019 г. за ознаменуване на 74-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война:
- Много отиваха на фронта направо от училищната скамейка и завинаги останаха там, на предната линия, не познали щастието на любовта, семейството, раждането на деца”.
По бойните полета от Китай, през България и до Полша, Прекрасната Катя трансформира чрез мечтите си прекършената по царска воля несподелена Любов в най-възвишеното човешко качество: Милосърдието! Това е един достоен личностен урок за човешката цивилизация!
Коста Базитов, Заместник-кмет на Община Варна, който е бивш директор на Второ основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, посрещнало 24 май с обновената си сграда, като педагог откри в романа „Ангел на милосърдието” възможности за разширяване на възпитателната работа в българското училище чрез повече милосърдие. Той изрази и своето удовлетворение, че именно Варна е домакин на литературни прояви от такъв висок ранг.