Анатолий Щелкунов. Ангел милосердия. Издательство „Спутник +”. М., 2018, стр. 336. ISBN: 978-5-9973-4657-7.
Предисловие: Роман “Ангел миросердия” – голос сердца его автора, российского дипломата Анатолия Щелкунова. Капитан I ранга запаса, профессор, доктор психологических наук, инж. Илия Петров Пеев.

◊ ПОКАНА
Като логично доказателство и нагледен пример за плодотворността и синергията на установените на 7 юли 1879 г. българо-руски дипломатически отношения, интернационалното славянско литературно турне на дипломата-писател Анатолий Викторович Щелкунов продължава с нарастващ интерес. След успешните премиери на художествено-историческия му роман „Ангел милосердия” в Москва, Матинето в негова чест в Генералното консулство на Руската федерация и Средното училище „Гео Милев” във Варна, представянията на книгата в Разград и в Европейската столица на културата Пловдив, жителите и гостите на морската ни столица ще имат възможността да се насладят на сладкодумното слово на руснака, който пише книги за България и активно да участват в творческата дискусия.

◊ ЗА АВТОРА
Анатолий Викторович Щелкунов е Генерален консул на Руската федерация във Варна от 2005 г. до 2009 година. По време на неговия мандат, през 2007 година, в българската морска столица се полагат основите на проекта Международен фестивал на поезията “Славянска прегръдка”, който е още едно доказателство за това, че Черно море не разделя, а обединява и трябва да бъде море на приятелството и мира, свързващият мост на кръстопътя на културите!
Руският дипломат Анатолий Щелкунов, който най-добре знае, че съдбите на България и Русия са тясно свързани, прозорливо вижда бъдещето на този културен форум и горещо прегръща славянската идея, на която е горещ последовател и активен участник във всичките досегашни Тринадесет издания на фестивала във Варна, който събира творци от цял свят.
На 7 юли през 2019 г. Република България и Руската федерация тържествено ще отбележат 140-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 юли 1879 г. В тази връзка определено можем да кажем, че славянското матине за руснака, който пише книги за България, е една малка поредна стъпка за новия Ренесанс в отношенията между славянските държави в сферата на културно-хуманитарните отношения, на културната и обществената дипломация, в която се очертава тенденция на възход.
Анатолий Викторович Щелкунов е роден на 14 ноември 1945 година в  Петропавловск, Северо-Казахстанска област, руски дипломат, на дипломатическа работа от 1985 година.
Генерален консул на Руската Федерация в България, град Варна, каниддат на философските науки, писател, публицист.
Научните и публицистични работи на Анатолий Щелкунов се публикуват в руския и задграничния печат. Всичките му книга за България са издадени на руски език и българските читатели са в правото си да очакват и превод на български език.
През 1969 година е завършил Томския държавен университет „Валериан Владимирович Куйбишев” и Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на СССР през 1985 г. Владее руски, български, английски и немски езици. Член е на Съюза на писателите на Русия. Заместник-председател на Съюза на приятелите на България в Русия, отговаря за научните у културните връзки на Съюза с Бълария. Почетен гражданин на Варна.

◊ ОСНОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ТРУДОВЕ:
Анатолий Викторович Щелкунов се явява автор на 7 книги:
1) Духовное единение, 2009 Варна.
2) Александр Рачинский, 2010 София.
3) Формула добра и красоты, 2013 Москва.
Книга о русском проповеднике, философе и мыслителе Григории Петрове.
4) Болгарской розы красота, 2014 София.
5) Туркменистан: эпоха перемен. Из дневника Посла России, 2014, Москва.
6) Дипломат России, 2016 София. Издатель „Дипломата России” – Фонд „Устойчивое развитие для Болгарии”. Книгата „Дипломат России” е неразривно свързана с новия роман „Ангел милосердия”.

Граф Николай Павлович Игнатиев (29 януари 1832 г. – 3 юли 1908 г.), големият приятел на България, има особено място в нашата история и памет. Книгата на Анатолий Щелкунов проследява живота на Дипломата Граф Игнатиев, обявен за Рицар на Балканите.
На 500 страници в увлекателно историческо повествование се разкрива характера, личността и дипломатическата дейност на човека, който лично е подписал Свободата на България в Сан-Стефано – Граф Игнатиев и неговото семейство.
Българите помнят, че Граф Николай Павлович Игнатиев е човекът, подписал от името на Русия Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878 година, с което се поставя началото на свободна България.
Екатерина Голицина, съпругата на Граф Игнатиев, правнучката на Генерал-фелдмаршал Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов, е направила също много за България. Заедно със съпруга си Граф Игнатиев тя пише последната редакция на Сан-Стефанския мирен договор – той е диктувал, а тя е пишела договора на нашето Освобождение!
Фамилията Игнатиеви е известна не само в Русия и България, но и в целия дипломатически свят. Английският посланик в Турция Хенри Елиът през 1876 година пише: „Тази опасна двойка Игнатиеви струва повече от няколко броненосеца”. През 2019 година ние сме напълно съгласни с оценката на английския дипломат – времето потвърди нейната правилност и правдивост. Онова, което в международните отношения не се постига с броненосците, фамилията Игнатиеви постига чрез изкуството на дипломацията, красотата и милосърдието. Френски поет възпява в ода красотата и таланта на Екатерина Леонидовна Голицина: „С една дума можела да превземе Истанбул, а с една усмивка – цяла Азия”.
Варна не забравя спомените си за един изключителен дипломат, без чиято помощ може би нямаше да дочакаме така желаното освобождение на България от 5-вековното турско робство на 27 юли 1878 година. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев на 14 септември 1902 г. се провъзгласява за почетен гражданин на Варна в знак на дълбока и искрена признателност, за заслугите му към нашето Отечество. Както подобава на свободен морски град, в пълно съответствие с морските и дипломатическите протоколи, церемониали и ритуали, на 14 септември 1902 г. във Варненския залив акостира руският броненосец “Георгий Победоносец” с княз Николай Николаевич на борда. Българският параход “Надежда” оповестява с топовни салюти влизането на броненосеца в залива. Варненци радушно и чистосърдечно посрещат княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драгомиров, Куропаткин, Соболев и Радецки.
Интересен се явява фактът, който обединява автора и неговия герой-кумир. Граф Игнатиев е първият чуждестранен дипломат почетен гражданин на Варна, а Анатолий Щелкунов – последният, към дадения момент.
7) Ангел милосердия. Москва, 2018.
Книгата „Ангел милосердия” се явява логическо продължение на повествованието за великия руски дипломат Граф Николай Павлович Игнатиев.
Това е книга за Катя: Главната героиня на на романа „Ангел милосердия” – графиня Екатерина Николаевна Игнатьева (1 април 1869 г. – 16 ноември 1914 г.), военна милосърдна сестра.

◊ ЗА КНИГАТА
Художествено-историческият роман “Ангел миросердия” е гласъта на сърцето на неговия автор руският дипломат Анатолий Викторович Щелкунов.
Книгата поставя пред читателите фундаменталният въпрос: Човешкото сърце бие ли в унисон с потренсоттите и реалностите на времето? Ще могат бли писателите и учените някога да отговорят на този въпрос?
Философът и дипломатът Анатолий Щелкунов, с присъщата му авторска смелост и честност, още в самото начало на книгата поставя въпроси, които засягат всяко човешко сърце и трогват човешката душа:
– Милосърдието е най-благородното качество на човека във всички времена, но то толкова много не достига в съвременния ни живот.
– Защо днешните творци почти никога не обръщат своя поглед към възвишеното и прекрасното в човека, особено към милосърдието?
– Защо днес в художествените произведения, особено в литературата и кинематографията, авторите по-скоро се обръщат към антигероите?
– Защо съвременните творци едва ли не изпитват удоволствие и се наслаждават на злодеянията и мерзостта в живота?
Образът на главната героиня Екатерина Николаевна Игнатиева, която всички в двореца са наричали Екатерина Прекрасната, е така завладяващ, че не можеш да устоиш на изкушението да прочетеш романа на един дъх. Освен с всичките й личностни черти, Катя грабва моето сърце като читател и като почитател на Психоанализата и Позитивната психотерапия с още нещо: с огромната духовна сила на героинята и способността й да трансформира психическата травма, нанесена й от руския монарх, който прекъсва любовта на 23-годишната руска красавица.
В психоанализата този процес е известен като един от методите за психическа защита – сублимация, когато човек превръща болката, страданието, депривацията и фрустрацията в нещо по-възвишено. Този психоаналитичен метод е в основата на хиляди прекрасни произведения на музиката, литературата, поезията, изобразителното изкуство.
Именно девическата мечта на Катя стои в основата на величавия житейски подвиг, който извършва военната милосърдна сестра, благородницата, графиня Екатерина Игнатиева. По бойните полета от Китай, през България и до Полша, прекрасната Катя трансформира чрез мечтите си прекършената по царска воля несподелена Любов в най-възвишеното човешко качество: Милосърдието! Това е един достоен личностен урок за човешката цивилизация.
Графиня Екатерина Николаевна Игнатиева. посвети живота си на милосърдието като Юлия Петровна Вревская и Даша Севастопольская (Дарья Лаврентьевна Михайлова), като стотици други военни милосърдни сестри.
Като военна милосърдна сестра Катя спасява ранените бойци  в четири войни, тя е истинска Евразийска военна мисосърдна сестра, получава четири кръста за храброст, участва като доброволка в Балканската война – лазаретът на Свято-Троицката община е в Пловдив.
Историята е съхранила едно писмо на Екатерина Леонидовна до Мария Бурмова от 16 март 1915 г., което е издирено от Калина Канева, видна изследователка на Граф Игнатиев и неговата фамилия, което е цитирано от Анатолий Щелкунов в неговия роман „Ангел милосердия”:
- Изпращам Ви последната снимка на моята скъпа покойна дъщеря, която с такава радост през 1912 година отдаваше своя труд, за да облекчи Вашите доблестни ранени войници. Тя умря като воин на своя пост и до края работеше на санитарния влак, в който беше старша сестра. Силно вярвам, че сегашното недоразумение в политиката на Вашето правителство по отношение на Вашата велика Освободителка е явление съвсем преходно, а не израз на народното чувство. Пред гроба на верния приятел на България вярвам и се надявам на по-добро бъдеще.
В заключение трябва да подчертаем, че в романа „Ангел на милосърдието” се съдържат огромни възможности за разширяване на възпитателната работа в българското училище и обществото чрез повече Милосърдие.

Автор: Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
Снимки: Сияна Струнчева, художник-педагог
(http://sss-bg.com/portfolio)

Кореспонденция:
Професор д.пс.н. Илия Пеев
E-mail: ippeev@abv.bg
Моб. тел.: +359898359647
Дом. тел.: +35952757472